Агресивният тийнейджър

“Бих искал да не съм агресивен  към близките си, но не мога да се справя с гнева си. Искам да имам добри отношения с родителите си и да реагирам по-спокойно по време на конфликт. Срамувам се от някои свои действия, но не мога да се държа по различен начин”, пише 15-годишно момче.
Ето  отговора и съветите на психоложката Джамиля Кашапова. 

Анализ на гнева

Разбирам, че сега ви е доста трудно - тялото ви е в процес на преструктуриране, има много емоции, всичко е твърде ярко и неразбираемо.
Повечето юноши се сблъскват с подобни проблеми: те трудно контролират импулсите си, държат се агресивно и след това много се срамуват.

Да бъдеш ядосан и гневен не винаги е нещо лошо, защото една от функциите на гнева е да ни покаже, че нещо нередно се случва. Нещо, което не ни харесва.
Може да се почувствате ядосани, когато към вас се отнасят несправедливо или сте принудени да правите нещо, което не искате да правите.
Няма нужда да се срамувате от емоциите – те имат право да съществуват. 
Гневът може да скрие и други емоции, като тъга или страх.
Ако във вашето семейство не е прието открито да обсъждате чувствата си, съвсем логично е вашата психика да избере точно този метод на адаптация - гневът е по-активна емоция, изисква действие.

Променете не чувствата, а действията си

Не можете да носите отговорност за чувствата си, но можете да отговаряте за действията си.
Вие обаснявате, че „не можете да се държите по различен начин“.
Аз бих искала да ви предложа техника от когнитивно-поведенческата терапия, наречена SERM (ситуация-мисъл-емоция-реакция).
Тя обяснява, че всички наши емоции са причинени от нашите мисли: първо мислим и интерпретираме реалността, а след това изпитваме чувства към нея.

Мислите, които минават през ума ни преди емоция, се наричат ​​„автоматични“ и вашата работа е да се опитате да ги проследите. Например, скарали сте се с любим човек и сте си казали неприятни неща. Как можем да анализираме тази ситуация с помощта на алгоритъм?

Терапевтичен подход

Ситуация: Опишете действителната ситуация, която се е случила.

Мисъл: какво си мислехте в този момент?

Емоция: как се почувствахте в този момент?

Реакция (тяло/поведение): С какви реакции отговори тялото и как действахте. Искахте ли да действате под влиянието на емоциите?

Елементът „мисъл” се попълва последен, защото мислите са най-трудни за проследяване.
Ще се получи така:

Ситуация: Скарах се с моя приятелка, защото тя закъсня.

Мисъл: тя изобщо не ме оценява!

Емоция: гняв.

Реакция: стиснати юмруци и челюст, крещите на приятелката.

Оказва се, че като изолираме емоциите и собствените си реакции, можем да се приближим към желаното поведение.

Мисълта „тя не ме цени“ ни казва, че отношенията с любимите хора са важни за нас и бихме искали те да ни показват същата любов и уважение, каквато ние им даваме.
След като успеете да анализирате няколко ситуации по този начин, ще разберете кога най-често изпускате нервите си. И ще ви бъде по-лесно да забележите и контролирате импулсите си.
Можете да спорите с “автоматичните” си мисли, като си напомняте, че те не са реалност.
Пробвайте да изразите недоволството си като използвате „аз съобщения“: „Разстройвам се, когато тя закъснява, защото чувствам, че не съм оценена. Ще съм много благодарна, ако дойде навреме"

Вероятно в началото ще ви бъде трудно да се справите с емоциите, затова ви предлагам да опитате да отпуснете ръцете си, когато сте ядосани. Обърнете ги с дланите нагоре и отпуснете пръстите си.
Когато сме ядосани, юмруците ни автоматично се свиват. А това отпускане помага на тялото ни да разбере, че няма опасност.

Мона Василева